Една друга песен на Веселин Маринов, за едни други в униформи…

Песента на Веселин Маринов, обявена неофицилано от мнозина за Химн на МВР, разбуни духовете в обществото и накара мнозина, които никога досега не са слушали песни на изпълнителя, да чуят произведенията му. Или по-скоро, да чуят само едно негово произведение. И се започна с хулите, ругатните, обидите и подигравките.

Именно песента на Веселин Маринов за МВР обаче бе причината преди дни да се сетя за моята първа по-сериозна среща с неговото творчество. Беше сравнително отдавна, през 2004 година, когато все още имаше наборна служба. В началото на януари влязох в учебния център, а в началото на април ротата ми бе изпратена в едно от бойните  поделения на Българската армия. Оставаше точно месец до 6 май и тук вече кипеше усилена подготовка. Има още

Публикувано в армия, войници, казарма | Етикети: , , , , , | Коментирайте

15 километра

Ротата се върна в лагера окоро 12,30 ч. Занятието премина успешно и сега войниците щяха до обядват. Масите в палатката, която се използваше за столова, бяха подредени и след като оставиха снаражението в оръжейната, наборниците си измиха ръцете на водоноската и насядаха по пейките. Днес обядът се състоеше от салата от домати и краставици, боб с наденица и ябълка за десерт. Всички бяха изморени и изгладнели.

От пет дни целият полк се намираше в планината за летния лагер. В поделението бяха останали само новобранците, които даваха наряди. През това време старите войници и кадроваците обикаляха планинските чукари. Основното в програмата бяха преходи–по 10, по 20, а понякога и по 30-35 километра на ден. Днес втора рота, съставена само от наборни войници, излезе от лагера в 8,15 ч. С песен на уста те се отправиха към обраслия с треви и малки борчета склон. Задачата бе да изминат 15 километра през планината и да се върнат по обяд. Всичко бе изпълнено според плана и без никакви инциденти. Има още

Публикувано в армия, войници, казарма | Етикети: , , , , | Коментирайте

Един месец в „подводницата“

Вечи изминаха пет месеца от влизането ми в казармата. И след като се има предвид, че служиш девет месеца, то на петия вече бях стар войник. В поделението, в което служих обаче това не бе от значение, тъй като и командирите и моите стари войници, бяха прекрасни и издевателства и гаври нямаше. Имаше само гонка, много гонка, но тя си бе част от обучението. Всеки ден преходи, стрелби, маршируване, теоретично обучение. Военното обучение бе на ниво и лично аз бях щастлив от този факт, тъй като исках деветте месеца да преминат именно в занятия, а не в шляене и бездействие. На петия месец обаче взех да се поизморявам. Ежедневните занятия ми омръзнаха и исках някак си да мога да се скатая за 15-20 дни. Ясно е, че нямаше как да изляза в отпуска. И тогава се появи златният шанс. Ротният дойде при нас и каза: Има още

Публикувано в войници, казарма, столова | Етикети: , , , , | Коментирайте

Как сервират чая в армията

Закуската в армията е желязна. Няма начин да не успееш да се нахраниш добре. Поне в моето поделение бе така. Убеден съм, че и на останалите места положението е било същото. В металната чиния, струпани един до друго, се намират всички необходими компоненти за доброто начало на деня. За разлика от масово купуваният в момента маргарин, в армейската закуска имахме  краве масло. Естествено присъстват и задължителните салам, сирене или кашкавал, маслини, сладко /винаги беше от сливи/, вафла или обикновени бисквити /мисля, че даваха по половин пакетче на човек/. Относно хляба може да се каже едно – винаги е в неограничено  количество. Колкото можеш да ядеш, яж. Пък ако искаш си сложи и в джоба за по-късно. Има още

Публикувано в столова | Етикети: , , | Коментирайте